Понякога най-опасният момент не е пленът, а секундата, в която свободата изглежда на една ръка разстояние. Именно тогава съдбата поставя героите пред избори, които могат да променят живота им завинаги, а в следващия епизод на „Плен“ всяко решение носи риск, от който няма връщане назад.
Орхун вече не разчита единствено на полицията, защото разбира, че времето работи срещу него. Докато отчаянието му расте с всяка изминала минута, в друга част на града едно младо момиче също се оказва пленник на чуждите грехове.
Азиз превръща Елиф в средство за натиск срещу баща ѝ и не крие намерението си да я държи затворена, докато старите сметки не бъдат уредени. За него истината няма значение – важно е единствено да открие парите, а всеки отказ само засилва заплахите му. Останала сама в изоставения склад, Елиф започва да усеща не само страха от похитителя си, но и болезненото разочарование, че плаща цена за решения, които никога не е вземала.
Сред хората на Азиз обаче се появява малка пукнатина. Тайфун, неспособен да остане безразличен към ужаса на момичето, тайно влиза при нея и ѝ дава надежда, че не е напълно сама. В същото време присъствието на Едже разкрива още една скрита връзка – любовта ѝ към Азиз обещава да усложни още повече вече опасната игра.
Докато това се случва, Орхун организира безпрецедентна операция по издирването на Хира и Сахра. Той разпределя хората си, координира действията с полицията и нарежда проверки на всяко място, което може да има връзка с Ташкън. Когато разбира, че саботажът на автомобила е бил предварително планиран, за него става ясно, че срещу него стои противник, който е предвидил почти всеки ход.
Новината, че всички полицейски действия завършват без резултат, само затвърждава решението му повече да не чака. Орхун поема инициативата изцяло в свои ръце, убеден, че всяко изгубено време може да струва живота на жената и детето, които се опитва да спаси.
Затворена заедно със Сахра, Хира отказва да се предаде на отчаянието. Опитите ѝ да разбие заключената врата се оказват безуспешни, но въпреки това тя намира сили да успокои изплашеното си дете. Приказката, която разказва на Сахра за баща, спасил семейството си, всъщност издава собствената ѝ надежда, че Орхун няма да се откаже, независимо колко невъзможна изглежда ситуацията.
Именно тези спомени започват да преследват и самия Орхун. Той си припомня разговор отпреди години, когато Хира му е признала колко сигурна се чувства до него и колко силно се страхува някой ден да остане сама. Тази памет се превръща в още по-мощен двигател за действията му, защото вече не става дума само за спасителна операция, а за обещание, което никога не е искал да наруши.
На следващата сутрин напрежението достига нов връх. Йекта приема условията на Ташкън, докато Мюрсел извежда Хира и Сахра от укритието с уверението, че скоро ще се срещнат с него. Всичко изглежда като внимателно подготвена размяна, но зад привидното спокойствие всяка страна подготвя собствен ход.
Когато Ташкън довежда майката и дъщерята на уговореното място, гласът на Йекта от автомобила настоява първо пленниците да бъдат освободени. Само че това се оказва добре обмислена измама. В момента, в който Сахра се затичва към колата, вместо Йекта вътре я очаква Орхун.
Следващите секунди променят всичко. Хората на Орхун откриват огън срещу хората на Ташкън, а самият той успява да защити Сахра и да простреля престъпника в крака. Победата обаче се оказва краткотрайна, защото притиснат до стената, Ташкън предприема най-опасния възможен ход – сграбчва Хира, използва я като жив щит и насочва пистолет към нея.
Точно когато Орхун е най-близо до това да върне семейството си, съдбата му поставя ново, още по-жестоко изпитание. Ще успее ли любовта и хладнокръвието му да надделеят над отчаянието на един престъпник, който вече няма какво да губи, или Хира ще се превърне в последната карта на Ташкън?