Понякога истината не носи освобождение, а само нови причини за болка. Тъкмо когато изглежда, че тайните най-сетне са излезли наяве, сърцата на героите се оказват още по-затворени, а съдбата им подготвя поредица от решения, които никой не е готов да приеме.
Първият болезнен сблъсък настъпва, когато Шахин и Зерин правят опит да се доближат до Боран. Вместо очакваното начало на братска връзка, ги посреща ледено отхвърляне. За него те остават деца на човека, който е съсипал живота му, а тази рана се оказва много по-дълбока от всяка кръвна връзка.
Шахин и Зерин отчаяно се опитват да го убедят, че не носят отговорност за греховете на Еджмел. Те не търсят оправдание, а шанс да приемат новооткрития си брат като част от живота си. Но Боран не е готов да чуе подобни думи. Вместо това насочва гнева си към Наре и не може да приеме, че тя е избрала именно Шахин за свой съпруг. Опитът му да я спре да си тръгне с него показва колко силно миналото продължава да управлява решенията му.
Джихан не остава безучастен пред тази несправедливост. Той защитава Шахин, Кая и Наре, напомняйки на Боран, че отблъсква точно хората, които искрено се опитват да бъдат до него. Най-силният му аргумент идва с признанието, че Шахин е посегнал на себе си от срам, когато е научил истината за баща си. Думите му обаче не успяват да пробият стената, която Боран е изградил около себе си, а близките с тревога осъзнават, че той вече не прилича на човека, когото някога са познавали.
На другия полюс Алия преживява собствено изпитание. Срещата между Дениз и биологичния му баща я изпълва с тревога, защото знае, че всяка грешна дума може да остави следа в душата на детето.
Междувременно Еджмел продължава да се опитва да влияе върху Шахин. Той внушава, че един ден Боран ще прогледне за истинската същност на Садакат и Джихан. Вместо да се поддаде на тези думи, Шахин поставя ясна граница и предупреждава, че повече няма да позволи предателства нито в конака, нито в компанията.
Докато семейните конфликти се задълбочават, Зерин разкрива пред брат си истината за бебето. Страхът ѝ от реакцията на Кая я кара да го помоли Джихан засега да запази мълчание. В същото време тя признава, че вече е измислила начин да се освободи от влиянието на Демир, убедена, че това е единственият ѝ шанс за спокойствие.
Демир също показва истинското си лице. След като прибира съпругата си, той открито заплашва баща си, че Еджмел няма да му прости, ако ѝ бъде причинено нещо. Напрежението в конака достига нови висоти и всеки следващ разговор носи усещането за предстояща буря.
На следващата сутрин именно Кадир успява за кратко да разсее мрачната атмосфера. С едно цвете и чувство за хумор той връща усмивките поне за миг, напомняйки, че дори сред най-тежките изпитания има място за човешка топлота.
Скоро след това Алия, Джихан, Шахин, Зерин и останалите обсъждат най-безопасния изход за младата жена. Решението е тя тайно да напусне страната заедно с бебето. Макар Джихан да не иска Кая да бъде държан в неведение, той приема плана, защото разбира колко силен е страхът на Зерин от Демир.
Най-емоционалният момент настъпва, когато Дениз най-после се съгласява да се срещне с Боран. Първите секунди носят надежда – Боран го прегръща с искрена обич, сякаш се опитва да навакса всяка пропусната година.
Но крехкото спокойствие се разпада почти веднага. Дениз признава, че за него Джихан също е баща. Вместо да приеме чувствата на детето, Боран го поставя пред болезнен избор между двамата мъже. Именно тогава Джихан се намесва и настоява Боран да не превръща собствената си гордост в товар за едно невинно дете, особено когато разводът вече наближава.
Четири дни по-късно всички погледи са насочени към съдебната зала. Алия и Джихан застават пред съдията, твърдейки, че любовта помежду им е останала в миналото. Въпреки думите им обаче поведението и реакциите им разкриват съвсем различна картина.
Садакат се намесва категорично и настоява съдът незабавно да прекрати брака им, убедена, че между двамата няма чувства. Но съдията вижда несъответствията в техните показания и отчита колко кратък период е изминал между съдебните процедури.
Решението идва като пълна изненада. Вместо да сложи край на брака им, съдът отказва да уважи молбата за развод именно заради противоречията в думите на Алия и Джихан. Така двамата напускат съдебната зала разочаровани, а съдбата отново ги оставя свързани, независимо колко силно се опитват да поемат по различни пътища.
Но дали този неочакван отказ е просто юридическо решение, или знак, че между Алия и Джихан все още съществува нещо, което нито те, нито съдът могат да пренебрегнат? А когато Боран продължава да отблъсква хората, които искат да бъдат до него, няма ли самият той да се превърне в най-големия губещ?