Понякога най-тежките удари не идват от враговете, а от истините, които чакаш цяла година да чуеш. Завръщането на Борян не носи облекчение, а го изправя лице в лице с живот, който вече не му принадлежи.
След като здравословното му състояние постепенно се подобрява, Борян пожелава отново да седне на семейната трапеза. Преди това обаче има само едно желание – да види сина си. Джихан изпълнява молбата му и го отвежда до прозореца, откъдето Дениз може да бъде наблюдаван, без да подозира, че истинският му баща е само на няколко метра.
За Аля всяка секунда е изпитание. Страхът, че Дениз може внезапно да се обърне и да види човека, когото смята за мъртъв, не ѝ дава покой. Докато тя трепери от напрежение, Борян преживява миг, който разкъсва сърцето му. Най-болезненият момент настъпва, когато чува как момчето нарича Джихан „татко“. Само една дума е достатъчна, за да разбере колко много е изгубил.
Последвалият въпрос към Аля къде се намира нейната стая изглежда обикновен, но отговор така и не идва. Вместо нея проговаря Джихан, който спокойно заявява, че Аля живее в неговата стая. В този миг Борян осъзнава не само че времето е продължило без него, но и че връзката между съпругата му и брат му вече е нещо повече от принудително съжителство.
Напрежението се пренася и на семейната вечеря. Борян не откъсва поглед от Аля, очаквайки решението ѝ. Тя обаче не заема мястото до него. Сяда в челото на масата, а Джихан избира стола между двамата, сякаш с присъствието си поставя невидима граница, която вече не може да бъде прекрачена.
Малко по-късно Борян поставя въпроса, който не му дава покой – кога Дениз ще научи, че баща му е жив. Аля настоява първо тримата възрастни да изяснят всичко помежду си и едва след това да подготвят детето за истината. Борян е убеден, че няма причина да се чака повече, но тя и Джихан категорично искат разговорът да остане само между тях.
Тогава идва моментът, който и двамата са очаквали още от деня, в който научиха, че Борян е оцелял. Аля не крие разочарованието си. Тя го пита защо никога не ѝ е признал, че е оставил след себе си кървава вражда в Мардин – вражда, която е изложила на опасност нея и Дениз. По думите ѝ мълчанието му не е било жертва в името на любовта, а егоистично решение, с което е определил съдбата на цялото си семейство без тяхното съгласие.
Болката ѝ не спира дотук. Аля обвинява Борян, че е натоварил Джихан с чужд живот и чужди отговорности, отнемайки му възможността сам да изгради бъдещето си. За себе си признава, че никой никога не я е попитал дали е готова да живее под тежестта на подобна съдба. И когато Борян търси прошка, тя му казва думи, които променят всичко – жената, която е оставил преди година, вече не съществува. След всички изпитания до Джихан тя е открила истинската си любов и днес е негова съпруга не само по име, но и със сърцето си.
След това признание Борян не спори. Единственото, което иска, е да остане насаме с брат си.
Разговорът между двамата братя е също толкова тежък. Борян директно пита Джихан дали обича Аля. Отговорът идва без колебание. Преди това Джихан му напомня, че всичко, което се случва днес, е резултат от собствените му решения. След това ясно заявява, че я обича и че това чувство никога няма да се промени.
Но и Джихан търси своите отговори. Той иска да разбере защо след катастрофата Борян е помолил Вургун да скрие факта, че е жив. Борян обяснява, че за кратко е дошъл в съзнание и, обзет от страх заради враговете си в Мардин, е поискал никой да не научава истината. Това обаче не удовлетворява Джихан. Той остава убеден, че зад решението се крие нещо повече и напомня, че ако семейството е знаело, е щяло да го върне у дома и да го защити.
Накрая Джихан прави избор, който вече не подлежи на промяна. Той заявява, че няма да се раздели с Аля. Ще започнат нов живот заедно с Дениз в друг дом, а на Борян обещава единствено, че ще направи всичко възможно да го предпази от Байбарс, независимо дали остане в имението или напусне страната. Освен това му гарантира, че никога няма да бъде лишен от възможността да вижда сина си.
Когато Садакат научава за решението му, веднага се противопоставя и заявява, че няма да позволи това да се случи. Джихан обаче не оставя място за съмнения – той не търси нейното одобрение, защото вече е направил своя избор.
След всички признания и болезнени истини Борян разбира, че е изгубил Аля окончателно. Болката, която се опитва да скрие, постепенно взема връх, но вместо да се примири, тя запалва нова искра в него. Защото по всичко личи, че той няма намерение да се откаже от жената, която все още смята за своя съпруга. Дали това ще бъде началото на още по-ожесточена битка между двамата братя, или съдбата вече е избрала на чия страна ще застане любовта?